Зимно море
Зимно море
През зимата морето говори.
И монологът е тъжно-спокоен.
Монотонно разказва, не спори.
За всяка песъчинка и нейния спомен.
За момичета млади.Весели, луди.
За чужденците, опипващи нашите жени.
За пияните немци, англичани и други.
За детето, пясъчен замък, което строи.
За мутрите нагли. Без мозък, но с мускули.
За удавника, останал неизвестен до днес.
За циганина, нямащ никакви скрупули.
За когото кражбата, въпрос е на чест.
Говори морето. Но кой ли го чува?
Празен е плажът в мрачния ден.
Кой ли през зимата ще се любува,
на бурно море и вятър студен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
