1 окт. 2009 г., 12:40

Зимно одеяло

623 0 0

 

 

 

Не ми липсваш. Ти винаги

си във главата ми. Топлиш ме

като зимно одеяло.

 

 

Добре ми е така, в одеялната

прегръдка. В ума ми си

представям, че си ти.

Всеки ден уча се да дишам,

за да погълна част от теб,

щом те видя.

За да ме стопли, щом

снегът закапе.

Един миг е цяла зима,

щом си тръгнеш от мен.

Ще мръзна и ще бъде

вечен студ, без пролет,

защото си незаменим.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...