Зимно одеяло
624
0
0
Не ми липсваш. Ти винаги
си във главата ми. Топлиш ме
като зимно одеяло.
Добре ми е така, в одеялната
прегръдка. В ума ми си
представям, че си ти.
Всеки ден уча се да дишам,
за да погълна част от теб,
щом те видя.
За да ме стопли, щом
снегът закапе.
Един миг е цяла зима,
щом си тръгнеш от мен.
Ще мръзна и ще бъде
вечен студ, без пролет,
защото си незаменим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
