Зимно одеяло

Poetry » Love

620 0 0

Не ми липсваш. Ти винаги

си във главата ми. Топлиш ме

като зимно одеяло.

Добре ми е така, в одеялната

прегръдка. В ума ми си

представям, че си ти.

Всеки ден уча се да дишам,

за да погълна част от теб,

щом те видя.

За да ме стопли, щом

снегът закапе.

Един миг е цяла зима,

щом си тръгнеш от мен.

Ще мръзна и ще бъде

вечен студ, без пролет,

защото си незаменим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0