25 окт. 2017 г., 12:51

Зла уста

905 0 8

Обиди носят се в тишината,

​​думи тежки от зла уста звучат! 

Забиват се като куршум в сърцето,

и всеки път повече болят! 

 

Обвиват се около мен и ме душат,

сякаш люта змия е легнала на 

мойта гръд...

Въздух не мога да си поема,

какво съм Ви направила, та от вас

само лошото трябва да взема?! 

 

Злата уста продължава да говори,

питам се, да ме обижда няма ли

да се измори...

Някой ден за прошка ще ме моли,

но как да простя думите, с които

тя моята душа отрови?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тодорова Все права защищены

Посветено е на всички, които нараняват със своите думи. Всички критици, които се мислят за вечно прави и не могат да се поставят на чуждо място. Всички, за които да унижиш един човек е победа! А най-лошото е, че това са "близки'' хора! 

Комментарии

Комментарии

  • Така е Нина! Всеки показва това,което носи в душата си! Те,ако бяха щастливи нямаше да избиват комплекси,като се чудят как да наранят някой добър човечец. Щастливите хора излъчват добрина и винаги гледат да направят добро и да вдъхнат надежда на другите!
  • На злите, гадните и лоши хора им се връща тройно!Щастие не срещат...така, че споко!
  • Спряла съм Васи,че спряха,спряха...но споменът за това ще бъде вечен!
  • Не им обръщай внимание и скоро ще млъкнат.
  • Аз също игнорирам. То с такива хора общуването се обезсмисля. Няма нужда от контакти,които носят страдание.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....