Зла уста
Обиди носят се в тишината,
думи тежки от зла уста звучат!
Забиват се като куршум в сърцето,
и всеки път повече болят!
Обвиват се около мен и ме душат,
сякаш люта змия е легнала на
мойта гръд...
Въздух не мога да си поема,
какво съм Ви направила, та от вас
само лошото трябва да взема?!
Злата уста продължава да говори,
питам се, да ме обижда няма ли
да се измори...
Някой ден за прошка ще ме моли,
но как да простя думите, с които
тя моята душа отрови?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тодорова Всички права запазени
