Златен канделабър
Всички чаши изпитват жажда...
Габриела Мистрал
Ти,чаша притихнала и нежна
в желанието да опазиш светлината
на изстраданите и красиви дни...
Ти,прах от плътта на паметта-
ненатрапчиво ваеш любовта с душа
прикована между земята и небето;
влюбена в уханието на нощта,
мълчалива като болка светеща...
Ти,златна чаша нажежена доброта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
