Всички чаши изпитват жажда...
Габриела Мистрал
Ти,чаша притихнала и нежна
в желанието да опазиш светлината
на изстраданите и красиви дни...
Ти,прах от плътта на паметта-
ненатрапчиво ваеш любовта с душа
прикована между земята и небето;
влюбена в уханието на нощта,
мълчалива като болка светеща...
Ти,златна чаша нажежена доброта.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up