Златния олтар

Мечта ли си, моя любов?

Мечта или страдание?

Не си мечта, моя любов,

ти си убийствено мълчание.

Ще мога ли да те открия,

така поспряла ти до мен?

Не, любов, ще те убия

във този слънчев, весел ден.

Дали с ръцете си от камък

ще мога да те имам аз?

Ръцете ми, стени на замък,

убиват всичко този час.

Това ли е, любов, съдбата,

която плащаме до сетни дни?

Това ли е, любов, мечтата,

която в мене ти откри?

А ти, любов, сега не спирай,

във цветен сън, във лунна нощ.

А ти, любов, сега избирай,

един добър, а аз пък лош.

Ще искаш ли сърцето ми, любов?

Ще искаш ли тъй нежно да убиеш?

Да, давам ти сърцето си, любов,

далеч от себе си да скриеш.

Това сърце е някога туптяло.

Ще искаш ли във миг да спре?

Това сърце, любов е то мечтало,

погалено от нежните ръце.

И ето как живяло е сърцето,

то жалило е всяка твар.

Но ти с ръцете си горещи

постави го на златния олтар.