Sep 10, 2007, 10:47 AM

Златния олтар

  Poetry
667 0 1

Мечта ли си, моя любов?

Мечта или страдание?

Не си мечта, моя любов,

ти си убийствено мълчание.

 

Ще мога ли да те открия,

така поспряла ти до мен?

Не, любов, ще те убия

във този слънчев, весел ден.

 

Дали с ръцете си от камък

ще мога да те имам аз?

Ръцете ми, стени на замък,

убиват всичко този час.

 

Това ли е, любов, съдбата,

която плащаме до сетни дни?

Това ли е, любов, мечтата,

която в мене ти откри?

 

А ти, любов, сега не спирай,

във цветен сън, във лунна нощ.

А ти, любов, сега избирай,

един добър, а аз пък лош.

 

Ще искаш ли сърцето ми, любов?

Ще искаш ли тъй нежно да убиеш?

Да, давам ти сърцето си, любов,

далеч от себе си да скриеш.

 

Това сърце е някога туптяло.

Ще искаш ли във миг да спре?

Това сърце, любов е то мечтало,

погалено от нежните ръце.

 

И ето как живяло е сърцето,

то жалило е всяка твар.

Но ти с ръцете си горещи

постави го на златния олтар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...