6 окт. 2012 г., 15:32

Злоба, завист човешка

1.4K 0 0

Хората казват ми: "Лудо момиче, 
тоя женкар как го обичаш?
Остави го, той за нищо не става, 
сигурно сърцето си на 100 жени обещава! " 

Други пък казват: "Ще си изпатиш, внимавай, 
аз лично, не че нещо, но 2 месеца ви давам..." 
Ах, разберете, хора, мнението ви не искам, 
той е мил, той ме обича... 

Наивна нека да съм, оставете ме, дори да е грешка, 
как няма край вашата злоба, завист човешка? 
Името му изобщо знаете ли? Аз с гордост го изричам, 
нима не разбирате, че това е човекът, който обичам?!

Ние сме силни, няма да ни разделите, 
знаете ли през какво сме минали, по дъното от нас са следите!
И ако има нещо да става, ще стане, 
нямам нужда от вашата помощ - благодаря ви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Юлианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...