6.10.2012 г., 15:32

Злоба, завист човешка

1.4K 0 0

Хората казват ми: "Лудо момиче, 
тоя женкар как го обичаш?
Остави го, той за нищо не става, 
сигурно сърцето си на 100 жени обещава! " 

Други пък казват: "Ще си изпатиш, внимавай, 
аз лично, не че нещо, но 2 месеца ви давам..." 
Ах, разберете, хора, мнението ви не искам, 
той е мил, той ме обича... 

Наивна нека да съм, оставете ме, дори да е грешка, 
как няма край вашата злоба, завист човешка? 
Името му изобщо знаете ли? Аз с гордост го изричам, 
нима не разбирате, че това е човекът, който обичам?!

Ние сме силни, няма да ни разделите, 
знаете ли през какво сме минали, по дъното от нас са следите!
И ако има нещо да става, ще стане, 
нямам нужда от вашата помощ - благодаря ви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Юлианова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...