Змееви уши
600
0
0
Аахммм
Въздишка лека
За тежест вече не може да се говори
Ааахмммм
Хванала съм смъртта под ръка
И се пързаляме заедно
На изток
Край змеевите уши
Ахххммм
Вече е само сън
И спомен Вечен
Забил се подкожно
Не дълбоко, с дълбокото се свиква
А под кожата дразни винаги
Постоянно
И отвъд вековете
Ахххммм
Смъртта е около мен
И мирише
На толкова близо И толкоз далеч
Въздишка Стон Молба Зов?!
Тъга Надежда Безнадеждност
Какво имаше в очите му,
Заседнаха в гърлото ми и
Там буцата ще ги помни винаги
Тези две молещи очи
Безнадеждно познати
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димова Все права защищены
