Змееви уши

Аахммм

Въздишка лека

За тежест вече не може да се говори

Ааахмммм

Хванала съм смъртта под ръка

И се пързаляме заедно

На изток

Край змеевите уши

Ахххммм

Вече е само сън

И спомен Вечен

Забил се подкожно

Не дълбоко, с дълбокото се свиква

А под кожата дразни винаги

Постоянно

И отвъд вековете

Ахххммм

Смъртта е около мен

И мирише

На толкова близо И толкоз далеч

Въздишка Стон Молба Зов?!

Тъга Надежда Безнадеждност

Какво имаше в очите му,

Заседнаха в гърлото ми и

Там буцата ще ги помни винаги

Тези две молещи очи

Безнадеждно познати