Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим
обърквайки я с влюбване и похот,
а после в болката си я виним,
когато те разпаднат се със грохот.
Тя чиста е, по-чиста от сълза -
капка роса в ресниците на утрото;
една звезда с хиляда имена -
в тунела тъмен мъничка светулка.
Навярно няма как да разбереш
обичаш ли, до дъно ли обичаш,
преди каквото имаш да дадеш...
и може би, преди да си отидеш.

Защото всеки може да остане,
изправен пред страха си сам да бъде.
Но смелост трябва, да приемеш раната
и да си тръгнеш, ако трябва да си тръгнеш...

Така че, ето тези две неща
ще кажат може ли любов да се нарича:
- Раздаваш ли от своите недра?
- И в края й, 
с любов ли си отиваш?