violently (Ася)
69 895
13 янв. 2009 г., 13:35

Зов 

  Поэзия
713 0 7

С бледи устни пристъпва дете,

през гората в бетонна одежда,

крачи плахо и няма мечти,

а пустинята тихо го следва.

 

Колко струва мигът топлина

за сърцата, от лудост сковани?

Колко още  "стени на плача"

ще отгледаме и ще изхраним?

 

Този ден сме по-крехки от скреж.

Кой ще види? Топим се навътре,

скръб пълзи със човешко лице,

редом с нас и към нашето "утре".

 

Днес, навярно, се раждаме с вик -

облак прах в инкубатори звездни -

и дано сме добри! По-добри!

На везните души да не теглим.

© Ася Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Възхита!
  • Колко още "стени на плача"
    ще отгледаме и ще изхраним?

    Много силно! Поздрав!
  • "и дано сме добри! По-добри!

    На везните души да не теглим."
    Дано Ася, дано!
    Радвам се на поезията ти!
  • Благодаря на всички за коментарите и мненията. Идеми Дойдеми, отчитам забележката ти, но не мога да се съглася с нея. "Ритникът срещу класиката", всъщност, не е ритник, по-скоро е "хващане за ръка". Та... въпросното хващане би "стърчало като кръпка", ако излизаше извън темата в стиха и бе сложено, единствено, за да държи ритъма. В случая, обаче, аз исках да кажа точно това и не съм сметнала, че ще звучи клиширано, ако заложа на "биологията".
    Прегръщам ви всички.
    Прекрасна, благодаря за подкрепата, винаги
  • Много, много хубаво!
  • Много е добро!
    За мен беше удоволствие!
  • Колко струва мигът топлина

    за сърцата, от лудост сковани?

    !!!
Предложения
: ??:??