28 июн. 2008 г., 17:37

Зов

931 0 3

Зов 

( На Галка с любов )

Приятелко, ръка подай!
Не ме оставяй пак сама да плача!
Повярвай ми, тук беше рай,
преди да стане тъмно и да падне здрача!

Сега съм тъжна, но със теб
отново ще си върна слънцето!
Лъчите му ще греят пак за мен!
Ще се измъкна пак от тъмното, от дъното!

Безценна си за мен сега,
защото стопляш ми душата почерняла!
Приятелко, подай ръка
и дърпай силно, за да ме измъкнеш цяла!

Да не остане моето сърце наполовина
пак във мрака и да стене!
Че може би там, нейде по света,
ме търси някой някъде и мене!


МаriAngel

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...