Jun 28, 2008, 5:37 PM

Зов 

  Poetry » Love
689 0 3

Зов 

( На Галка с любов )

Приятелко, ръка подай!
Не ме оставяй пак сама да плача!
Повярвай ми, тук беше рай,
преди да стане тъмно и да падне здрача!

Сега съм тъжна, но със теб
отново ще си върна слънцето!
Лъчите му ще греят пак за мен!
Ще се измъкна пак от тъмното, от дъното!

Безценна си за мен сега,
защото стопляш ми душата почерняла!
Приятелко, подай ръка
и дърпай силно, за да ме измъкнеш цяла!

Да не остане моето сърце наполовина
пак във мрака и да стене!
Че може би там, нейде по света,
ме търси някой някъде и мене!


МаriAngel

© Марияна Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??