pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
18 февр. 2008 г., 12:45

Зовът на Нептун 

  Поэзия
521 0 17

Всяка нощ един сън се повтаря -

качена на кораб срещу вятъра северен,

се опитвам платна да опъна.

Никой с мен не пътува,

все сама с руля се боря

и за следваща смяна желаещи няма.

От време на време по някоя буря,

но е по-добре от спокойно море.

То приспива ти живите мисли

и си мислиш, че нищо не те застрашава.

Всеки ден едни се мисли повтарят -

все сама ли тоя път да минавам,

с бури, без бури, с кораб, без кораб...

С издути платна или гарда свален.

Дали талисман ще ми трябва

или молитва за "улов" богат.

Дори и на път да потегля,

не ми трябва назад да се връщам.

Мен никой на кея не чака

и скришом не бърши сълзи.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??