Зовът на Нептун
Всяка нощ един сън се повтаря -
качена на кораб срещу вятъра северен,
се опитвам платна да опъна.
Никой с мен не пътува,
все сама с руля се боря
и за следваща смяна желаещи няма.
От време на време по някоя буря,
но е по-добре от спокойно море.
То приспива ти живите мисли
и си мислиш, че нищо не те застрашава.
Всеки ден едни се мисли повтарят -
все сама ли тоя път да минавам,
с бури, без бури, с кораб, без кораб...
С издути платна или гарда свален.
Дали талисман ще ми трябва
или молитва за "улов" богат.
Дори и на път да потегля,
не ми трябва назад да се връщам.
Мен никой на кея не чака
и скришом не бърши сълзи.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
