23 февр. 2010 г., 23:01

Звезда

850 0 0

На прозореца ми спря една звезда,

помоли ме да я приютя за вечерта.

Отворих... и влезе плаха тя,

а стаята се озари със светлина.

 

Разказа ми за чудесата на света,

разказа ми за своята съдба.

Че била прогонена от тебе, 
затова, че не виждаш пътя към дома,

че не светела тя, както преди няколко лета,

че е изгубил нишката на любовта.

 

Затова при мене тя дошла, поиска

 да я приютя за вечерта.

Прегърнах малката звезда,

а тя превърна се в сълза.

 

Когато видиш падаща звезда,

знай, че някъде в света

загубена е безвъзвратно любовта.

Спомни си ти за малката звезда!

Спомни си ти за мен и любовта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоянка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...