23 feb 2010, 23:01

Звезда

  Poesía
851 0 0

На прозореца ми спря една звезда,

помоли ме да я приютя за вечерта.

Отворих... и влезе плаха тя,

а стаята се озари със светлина.

 

Разказа ми за чудесата на света,

разказа ми за своята съдба.

Че била прогонена от тебе, 
затова, че не виждаш пътя към дома,

че не светела тя, както преди няколко лета,

че е изгубил нишката на любовта.

 

Затова при мене тя дошла, поиска

 да я приютя за вечерта.

Прегърнах малката звезда,

а тя превърна се в сълза.

 

Когато видиш падаща звезда,

знай, че някъде в света

загубена е безвъзвратно любовта.

Спомни си ти за малката звезда!

Спомни си ти за мен и любовта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...