25 авг. 2010 г., 20:46

Звезда в моите очи

1K 0 3

Ти си онази мисъл, която нощем ме буди -

ти си моето вдъхновение.

И за първи път се чудя  -

къде са думите за това стихотворение...

Ти си моята съдба -

светлина в мрака си ти.

Слънчев изгрев в утринта -

звезда в моите очи.

Любовта си поднесе ми като цвете -

искрена и красива.

Като роза държа я в ръцете

и не е тя бодлива.

Красив си, когато е усмихнеш

и мигом събуждаш в мен

чувствата, които изпитвам

към теб нощ и ден.

Ти си ангел със златни криле -

сладка тайна за моето сърце.

С нежност докосна сетивата,

с дъха си стопли ми душата.

Сладък миг си ти -

сърцето ми шепти.

Нищо друго не ми остава,

освен на желанието да се предам...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...