Звезда в моите очи
Ти си онази мисъл, която нощем ме буди -
ти си моето вдъхновение.
И за първи път се чудя -
къде са думите за това стихотворение...
Ти си моята съдба -
светлина в мрака си ти.
Слънчев изгрев в утринта -
звезда в моите очи.
Любовта си поднесе ми като цвете -
искрена и красива.
Като роза държа я в ръцете
и не е тя бодлива.
Красив си, когато е усмихнеш
и мигом събуждаш в мен
чувствата, които изпитвам
към теб нощ и ден.
Ти си ангел със златни криле -
сладка тайна за моето сърце.
С нежност докосна сетивата,
с дъха си стопли ми душата.
Сладък миг си ти -
сърцето ми шепти.
Нищо друго не ми остава,
освен на желанието да се предам...
© Катя Бобойчева All rights reserved.
