18 авг. 2007 г., 01:56

Звездите ме гледат,сякаш са твоите очи 

  Поэзия
616 0 2
Шепне вечерният мрак,
шепнат луната, звездите,
шепнат... напомнят ми пак,
че и да искам, не мога да спра да обичам.
Знам, че няма да те имам...
знам... невъзможно е това,
но сърцето да обича не спира,
да престане не може - няма как,


щом свети луната толкова ярко,
също като твоята усмивка,
а всеки нощен звук напомня
за гласа ти... и това, колко много те обичам.
Трепетът нощем на звездите,
е сякаш твойте очи,
а щом затворя аз очите,
това, което виждам, си отново ти.


И тихо... сладко аз сънувам.
На твоите гърди как кротко спя,
а ти ме гледаш нежно и ме милваш
и шептиш: "За мене няма друга на света!"
А аз моля се на утрото - нека още да не идва,
нека да не буди хората, града
нека сладкия си сън да досънувам,
да знам, че ме обича и до мене и сега...

*Посветено*




© П Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??