Aug 18, 2007, 1:56 AM

Звездите ме гледат,сякаш са твоите очи

  Poetry
945 0 2
Шепне вечерният мрак,
шепнат луната, звездите,
шепнат... напомнят ми пак,
че и да искам, не мога да спра да обичам.
Знам, че няма да те имам...
знам... невъзможно е това,
но сърцето да обича не спира,
да престане не може - няма как,

щом свети луната толкова ярко,
също като твоята усмивка,
а всеки нощен звук напомня
за гласа ти... и това, колко много те обичам.
Трепетът нощем на звездите,
е сякаш твойте очи,
а щом затворя аз очите,
това, което виждам, си отново ти.

И тихо... сладко аз сънувам.
На твоите гърди как кротко спя,
а ти ме гледаш нежно и ме милваш
и шептиш: "За мене няма друга на света!"
А аз моля се на утрото - нека още да не идва,
нека да не буди хората, града
нека сладкия си сън да досънувам,
да знам, че ме обича и до мене и сега...

*Посветено*




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....