Звездна приказка...
Звездна приказка...
Една звезда отрони се и падна-
погледнах те в очите и във тях
душата ти видях, за обич жадна
и твоите желания видях...
... От моите желания обаче
небето ще остане без звезди,
а целият проблем е във това, че
желая ти да ме обичаш... Ти!...
Прахосах толкова любов чаровна
до днес и не пожалих, ала на
сега на Звездното небе се моля:
„Родена в някоя Мъглявина,
сама пресякла Бездната космична,
една звезда да полети към нас
и освети душата ти... Различна
от всичко, над което имам власт...”
И само малко, докато следата
от нея към Земята изгори,
аз искам да надникна на душата ти
във тайните, забравени дори...
... А изгори ли тя и стане тъмно
и ме докоснеш в звездния сумрак
с желание неизяснено, смътно,
но прелестно (и още как!),
ще мина по небето... В звездопада
увлякал Млечната мъглявина
и звезден дъжд в искряща канонада
над нас ще ръси Звездна светлина!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
