Звук от нищото

1 февр. 2008 г., 17:23

Поэзия

1082 0 4

Хвърлете ме на вълците

и аз ще оцелея,

защото съм била една от тях.

Изгорете ме и пак ще оцелея,

защото съм вече на прах.

Тъпчете ме колкото можете -

ще се изправя и ще започна да тъпча.

Мразете ме, издерете ми кожата,

оставете ме сама да се мъча.

Минете през мен - ще забравя.

Изтръгнете си прошка и обич.

Научих се как да боравя

с думите да ви забивам ножа.

Използвайте ме, да не съжалявате,

че сте пропуснали нещо по пътя,

унижавайте ме и ме подценявайте,

аз за сега ще си кътам.

Лъжете ме, демонстрирайте его,

ще ви повярвам и пак

най-безсрамно и аз ще съм с него,

а ръка не подавам на враг.

Дори да боли, аз рискувах

да науча урока си.

Разбрах през моето кратко пътуване,

че не ще изцерите порока си.

Избрахте за началото края ми,

сега аз ще приключа със вашия.

Не с дела, не със думи отчаяни,

а сърцето си - хвърлих го някъде.