Звярът

Луната проблясна в очите ти,

толкова зловещо чиста.

Животински беше и погледът ти,

жадуваш за кръвта.

Усмивката разля се по лицето ти

и той се появи -

истинският Ти

звярът, който ме покори.

В страстна целувка

устни долепи,

в мен се впи

като ангел на смъртта.

Нежността разля се,

страстта стените опръска.

Ти във мене вля се,

кръвта потече - толкова дръзка.

Ти не си човек,

а звярът, който търся.

Не си нежен или мек.

Как ли да те кръстя?

Онази целувка на блаженство,

сливаща реалност и мечта,

изчезна в тайнство

и пак превърна ме в жена.