Звярът
723
0
0
Луната проблясна в очите ти,
толкова зловещо чиста.
Животински беше и погледът ти,
жадуваш за кръвта.
Усмивката разля се по лицето ти
и той се появи -
истинският Ти
звярът, който ме покори.
В страстна целувка
устни долепи,
в мен се впи
като ангел на смъртта.
Нежността разля се,
страстта стените опръска.
Ти във мене вля се,
кръвта потече - толкова дръзка.
Ти не си човек,
а звярът, който търся.
Не си нежен или мек.
Как ли да те кръстя?
Онази целувка на блаженство,
сливаща реалност и мечта,
изчезна в тайнство
и пак превърна ме в жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Виденова Всички права запазени
