17 окт. 2005 г., 19:26

ЗЪРВАМ

1K 0 1


В мен е буря.

В мен е нощ и вятър,

Слепота.

И моя ход не слага своята диря

ни  диря има

ни видно нещо е във таз тъма.

Аз стъпвам.

А дали не е на място?

Или във кръг?

Хващам се за нещо

нещо аз придърпвам,

но хванала съм друга някаква тъма – захвърлям рязко,

захвърлям пак и сякаш зървам,

забързвам

                  се,

като че ли на ново място

и неговата с мойта длан аз свързвам,

но друга е тъма – отново хвърлям.

А зървам!

                Зървам -  бързам!

                                             Бързам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • НАЧАЛОТО ВИНАГИ Е СЛАДКО И СТРЕМГЛАВО, НО НИКОГА ВЕЧЕ НЕ КАЗВАЙ НА НАЧАЛОТО ДА СЕ ПРОМЕНЯ. ПРОМЕНИ ЛИ СЕ ТО, НИТО ЩЕ Е ВЕЧЕ СЛАДКО, НИТО ЩЕ Е СТРЕМГЛАВО И НАЙ-ВЕЧЕ НЯМА ДА Е НАЧАЛО.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...