desipk
Моряците вълните ми редят... Поетите ме сричат до безсилие.
Избранные произведения
8 результатов
Раздирах със жестокост селската картина
(от кривите пътеки вдишах прах).
Порязаната кръв от овехтялата хартия –
размазах я с боите ù без страх.
И как ме лъжете с треви зелени. ...
  1169  14 
Настръхваш ме (до n-та степен даже)
и лазиш ми по тънкото в гръкляна.
От погледа си ме изгуби
(а слях се с долните етажи)
и пишеш ми писма за девет люти рани. ...
  1026  10 
Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...
  1008 
Затишие приседна ми (по царски) във гърдите
в едно купе на две междинни гари.
А бях потеглила (безпаметно) съвсем наникъде –
размиха ми очите старите дувари.
Засипа ме (отвсякъде) болежка на парцали ...
  1099  11 
Изписах ти (признавам) празните пространства
(мастило егото поема до откат).
До изнемога те римувам
(поезията не е душманство).
След полунощ цитирам само Господ и Сократ. ...
  1077 
Предложения
: ??:??