dimitrina-sabcheva
"Защото пътищата на поробените водят към свободата. Свободните пътеки не водят никъде. Градят се камък по камък, все напред към безкрая. Посоката хората избират сами." Из "Свободните", Д. Събчева
Избранные произведения
4 результатов
Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...
  1405 
Изкуството живее
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...
  982 
Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...
  1249 
… А аз съм тиха,
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!
  957 
Предложения
: ??:??