21 июн. 2007 г., 10:51

* * *

1.5K 0 2
1 мин за четене
                                                                                                                                   На И.
За охлюва в душата

Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в росата и съществото му излъчва гордост - създадения свят от него спокоен е, "пълзи" си там наоколо... До следващата среща с друго НЕЩО, което по-различно е от неговия свят пълзящ. Донякъде примамливо е, ала непознато, не е ли по-добре да "наблюдава" зад "сивото перде" на своя дом и да "общува" само, когато сметне, че няма НЕЩОТО да наруши спокойните му мисли...
Душата е огледало на живота, който водим. Ако си охлюв, тя ще носи белези такива, ще предпочита "вглъбените" разходки зад "зидовете" на дома или ще "пише" с жар за НЕЩОТО, което е срещнала последно, а най-добре е, казва, да не "мисли", защото мисленето скъсявало живота. Ала приятно е, когато някой от мислещите (е, щом това избрал е!) приседне от другата  страна на "сивото перде" и заразказва за странните НЕЩА, които често среща, полезно някак си е, все едно познал си НЕЩОТО, което все не виждаш, ала безболезнено...  Дори събратята ти ще завиждат на твоето познанство с мислещ...

Колко жалко, ако душата ти е охлюв...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...