21.06.2007 г., 10:51 ч.

* * * 

  Проза
1025 0 2
1 мин за четене
                                                                                                                                   На И.
За охлюва в душата

Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в росата и съществото му излъчва гордост - създадения свят от него спокоен е, "пълзи" си там наоколо... До следващата среща с друго НЕЩО, което по-различно е от неговия свят пълзящ. Донякъде примамливо е, ала непознато, не е ли по-добре да "наблюдава" зад "сивото перде" на своя дом и да "общува" само, когато сметне, че няма НЕЩОТО да наруши спокойните му мисли...
Душата е огледало на живота, който водим. Ако си охлюв, тя ще носи белези такива, ще предпочита "вглъбените" разходки зад "зидовете" на дома или ще "пише" с жар за НЕЩОТО, което е срещнала последно, а най-добре е, казва, да не "мисли", защото мисленето скъсявало живота. Ала приятно е, когато някой от мислещите (е, щом това избрал е!) приседне от другата  страна на "сивото перде" и заразказва за странните НЕЩА, които често среща, полезно някак си е, все едно познал си НЕЩОТО, което все не виждаш, ала безболезнено...  Дори събратята ти ще завиждат на твоето познанство с мислещ...

Колко жалко, ако душата ти е охлюв...

© Калина Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??