29 янв. 2005 г., 22:49

* * * 

  Проза
5.0 / 2
2008 0 2
2 мин за четене
Застана на върха на планината. Погледна надолу...бая стръмничко си беше, припомни си малкото хубави неща в живота си. Изправи си сноуборда, огледа го - бял, чист, като снега наоколо, недокосван от никого. Ръбовете по - остри от бръснач. Постави го на земята, сложи краката си в автоматите и ги затвори. Легна по гръб на снега, загледан в чистото небе, в пълната, кърваво червена луна. Лежеше и се взираше в луната чудейки се, дали там растат шишарки...
Скочи на крака и се понесе надолу, усещайки как сноубордът "прелита" по снега, тихо и нежно, как го разрязваше при всеки завой който правеше. Пред него имаше голямо, старо, изсъхнало дърво. Опита се да завие, но сноубордът просто започна да се върти като пумпал. Осъзна, че караше по лед. Нямаше го мекият, дълбок сняг. Това беше чист лед. Не успя да спре да се върти навреме и чу пукане и усети как нещо го удря в тила...
Събуди се и се завъртя по гръб. Усети, че тила го боли. Прокара ръка през косата си и усети нещо топло. Погледна ръката си и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Лалов Все права защищены

Предложения