Опитах се да те облека в недостатъци, но можах да се сетя само за един, а именно, че стъпваш върху сърцето ми и ме караш да плача...
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями) ...
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, безцелно, дъждовно съществуване.
Бях писала някъде, някога, че само когато вали само тогава мога да плача. И докато аз плачех, а другите ръмяха - ти беше ураган, който помиташе всичко по пътя си.
Разбира се, че имах и своите слънчеви мигове. Това бяха онези моменти, в които съдбата ни срещаше. Понякога за кратко, друг път за повече, но винаги преплиташе пътищата ни.
"Няма случайности. Душите ни са искали тази среща, още преди да се родим. Искали сме да изживеем точно тази любов... Нашата", Любомира Димов
Любов... Така те наричам постоянно, а откакто си Любов животът придоби едни нюанси, които досега нямаше в палитрата на моите усещания и чувства. И откакто си Любов "Ние" звучи толкова много по - приятно, хубаво, и ...