Загубих се така, както се изгуби Алиса.
Полудях така, както полудя Шапкарят (дори може би повечко).
Плаках до пресипване на гласа; крещях до несвяст и сама разбих себе си само, за да се разпръсна из Вселената.
Оставих мракът в мен да надделее, като в същото време изпитвах панически страх от тъмното.
Забравих се така, както Алиса забрави, че съществува Страната на Чудесата, но колкото повече се губех, толкова повече се приближавах към себе си.
▪︎ Обичам така, както Ласкин обичаше Александра.
(Какво повече ми трябва от това!?)
Искрено ваша,
Пътуващата (в търсене на себе си) рошла
❤🧡💛💚💙💜🤎🖤🤍