Част III
Явно си имаха нужда от опора, явно животът им беше тежък, но просто аз не ги разбирах. И как бих могла, при положение, че изобщо не ги познавам. Истината беше, че и не исках да се захващам с нещо подобно. Нито имах желание, нито сили. Имах нужда от спокойствие, а не от поредното приключение. Като се сетя, че последно траеше около 100 петогалактически години, свят ми се завиваше. Не става така, трябва си почивка, да заредим със сили и после чак. А какво се получи: и един месец не ме оставиха намира.
Реших да тропна с крак и да кажа тежката дума. Исках да се махна от Асасендур. Те викат: Еми, щом държиш, няма проблем. Да бе! Да другия ден се оказа, че кораба нещо се повредил сам през нощта. То така става – сам самичък се бъгва. Каква случайност, няма що! Много се ядосах. Сега трябваше да си разопаковам нещата, защото не можели да го поправят скоро. Трябвало да чакаме 2 и 13 планета от 233 галактика да застанат на една линия. Да им се неначудиш как го измислиха това. И кой знае к ...