А съм още в началото...
Не намирам края на началото и началото на края... Помня началото на Голямото начало... Беше след една Голяма любов... След края... Винаги е след края. Всеки край е едно ново начало. Построих си храм на болката и не допусках там никой... Но се намери човекът, който събуди спящата красавица за света наоколо, изкачи високата кула, мина през стражата и стопи леда пред вратата... към сърцето, разбира се. Вълшебната целувка - да, от нея започна всичко. Започнаха и светът, и сетивата да добиват цвят. Любовта бе с дъх на сняг, чиста, нежна, бяла, блестяща от желания... Пръстите сами се вплитаха, без принуда. Tолкова естествено, както никога досега. Любовта ми започна през зимата, донесе най-неочакваната топлина... И с идването на пролетта, тя расте във мен и същата, и малко по-различна - пораснала и още по-реална с все същата омая. И като кокиче изпод снега, пуска корени близостта... A съм още в началото...
P. S.:Тази приказка няма да има край. Недоволни? :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
