Актриса за „Оскар“
Шекспир е казал, че целият свят е сцена, а ние сме актьори в него.
Ема от квартал „Пролет“ бе актриса от театъра на живота и от сутрин до вечер играеше бляскави представления.
В понеделник будилникът иззвъня точно в седем и бившата гимнастичка скочи от леглото, облече се бързо, свари чай и направи пирует въпреки своите шейсет години.
Рошавото куче с носле като копче и дълги клепнали уши донесе каишката, а тя разреса русите си къдрици и му намигна.
̶ Разходка ли искаш? ̶ попита го тя лукаво.
Обу маратонките си, закопча зеленото яке и хукна към парка да поддържа идеална фигура.
̶ Купи на връщане ябълки и боза! ̶ извика след нея снаха ѝ.
На Ема ѝ се искаше да откаже, но отвърна с меден глас:
̶ Разбира се, мила, как може да си помислиш, че ще забравя!
В парка дърветата цъфтяха, децата викаха, а кучетата махаха с опашки. Рошавият пудел се спусна към края на алеята, където момиче продаваше сандвичи на подвижна сергия. Той се приближи с радостно джавкане, после застана с вд ...