- Ало, да, здравей, мами. Как си, пиленце? Имаш много работа? И аз, и аз. Удобно е да говориме, да. Сега съм с 12 б, с б, б като Горна Баня, не със в, слава богу. Същите са, да. Стефчо ли? Тук е, как е? Отде да знам.
- Как си, Стефчо?
- Добре е.
- Какво питаш? Готини момчета? Като брат ти? Чакай да видя. Май не. По-хубави от гаджето ти? Чакай да видя. Не, в други класове има май, ами сега не мога да се сетя.
- Какво правят ли? В момента превеждат. Откъси за класното. Ами тъпо е, да. Не на тях бе. На мен ми е тъпо. Как да ти кажа. Седят си по двама, приказват си. Аз няма с кой да приказвам. Е, при обсъждания на автори, на произведения приказваме, или те с мен, или аз със себе си. Чакай, говорят ми нещо.
- Готови сте вече?
- Ех че досадници! 12 б де, много бързо превеждат. Трябва да работя, маме, чао, чао, пиленце, пак се обаждай на мама. Да, да, по всяко време, не се притеснявай.
- Ало! Да, сине, да , удобно е да говориме. С кой клас съм? С 12 „в". Не ги ли чуваш? А, мен не ме чуваш.
- ...