II

%

   Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!

%

   Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива?

 %

   Дебела  и грозна ли ? Ти си петдесет килограма, а делфинът е надскочил стоте? Как ще се почувствува той, ако те чуе какви ги приказваш на мен?

   Напротив, много добре те разбирам! Аз гледах със бяла завист едрата снага, млечнобялата кожа и малкия бюст на съседката, до деня, в който тя ми сподели, че от дете мечтае да е дребничка и мургава като мен, а на млади години е мислела да си сложи силикон на някои места по снагата, за да подчертае извивките и...Луда работа!

   Явно никой на тази земя не харесва тялото, което му е дала майката природа!

   Заключи притесненията за външността си в шкафа и се усмихни на Антонио! Но първо трябва да изключиш компютъра, разбира се!

%

   Ама, че история, нали? Тъкмо си беше свикнала с празната къща и с пълнещия времето ти бизнес и сега-хоп!-Далечни, непознати острови! Влага, пустош ...На всичкото отгоре всички там говорят португалски! Да им се чудиш на ума!

   Страх те е , момиче!!!

   От мъките и теглилата не си се уплашила, а сега трепериш от ужас  пред щастието!

   Дали да не пиша на майка да ти лее на село куршум /хе, хе!/

%

   Не си спала цяла нощ , ли?

   Е, и аз да имах този азорски делфин в прегръдките  си, и аз не бих спала не една, а много нощи подред! Само, че със сигурност нямаше да имам нужда от Валериан!

%

   Не ти се сърдя, душице сродна! Ядосвам ти се!

   Яд ме е, че седиш сега тук, в Скайп и гледаш втръсналия на всички ни монитор, вместо да седиш до Антонио и да гледаш лешниковите му очи. Или устните му. Или, вместо да ги гледаш, да ги...

   Още един съвет от Даскалица Пена:

   Не бягай от поредния си час по щастие , Петкана! Знам, че се повтарям, дано  да ме чуеш поне веднъж!

   И един съвет от Йордана:

   Остави Скайп и Месинджър за самотниците! Твоят път сега е друг!

 %

   Загубила си пътя, ли?

   Е-е-е!Това вече наистина е сериозно!

   Имах преди години в България една колежка, която, винаги, когато видеше „сменено”, или направо-отсъствуващо лице в учителската стая, задаваше един и същи въпрос:

-         Влюбена, или загубена?

   E, когато отговорът включва само едната част от въпроса, ситуацията се овладява по един или друг начин. Но, да си безкрайно влюбена и , същевременно с това-напълно загубена...Б-р-р!

   Не е ли прекалено голям товал за крехките ти раменца?

%

   О, да! Лесно ми е, разбира се! На Йордана винаги всичко и е наред! Просто да и завиди човек!

   Ей, хора!

   Защо , когато не искам нищо друго, а само да ме оставят да си умра спокойно, винаги ме напада някой влюбен късметлия, който не знае какво да прави с любовта и късмета си?

   Вече ми е ясно, че преди Господ Бог да ни сипе в житейската чинийка поредната порция любов, трябва да ни върже под брадичката дълъг лигавник здрав разум! Лошото е, че този шегаджия точно тогава изплисква от разлюлените ни глави и последното количество ум. Сигурно го прави, за да ни гледа от някъде как най –често се оцапваме като прасенца и да се киска в шепите си!

%

   Извинявай за шутовското ми държание вчера, Петкана! Когато ми е много тежко, лая глупости, за да не вия от мъка.

  Сега обаче свалям шапката на палячо, че и мен ме заболя главата от нейните звънчета и те слушам внимателно.

   Защо влизаш всеки ден във виртуалния свят? Търсиш ли нещо тук, или бягаш от някого?

    Какво става с теб и Антонио?

   Как се чувствува азорският делфин в славянски води? А ти до него?

                                                                      III

%

   Каква жега! Клавишите парят под пръстите ми!

     Да, годината продължава да ни сервира рекорди. След европейската купа по футбол последваха най –много олимпийски  медали за Испания след Барселона 92. От другата страна на везната тежат най трудната година от 15 години насам, а сега и най-тежката самолетна катастрофа от 24 години. Черна статистика...

     Аз съм добре, не се притеснявай за мен. По понятни финансови  причини това лято ще се любувам само на Мадрид.

     Да, разбира се, че продължавам да пиша! За всичко друго продължавам да  се питам: Да бъде или да не бъде, ако бъде-кога и как да бъде?..Едно обаче знам със сигурност: ще пиша, каквото и ще да бъде !Здраве само да има!

   Не, никак не е малко. Все едно имаш в ръката си компас, който винаги ще ти сочи вярната посока.

   Е, да! Понякога се блъскаш в скала, или се оплиташ в трънаци, но това е вече мой проблем! Компасът ми няма вина за тази работа.

   На мен ли? Де да ми беше наистина толкова ясно всичко!..

   Боя се, че не те разбирам! Какви въпроси искаш да ми задаваш точно сега?

   И защо точно на Йордана? Мислиш ли, че тя има ум в излишък и може  да дава и на другите?

   Извинявай, бях ти обещала да сваля шапката на смешник! Ето, заключила съм я в най –дълбокия шкаф и няма да я извадя, докато ти самата не поискаш!

%

   М да-а а!

   Не, не се притеснявай! Ти не си първата, със сигурност няма и да си последната! Явно нещо в покритото ми с петна личице подтиква хората да споделят с мен неща, за които и родните им майки не знаят !Или пък душицата ми също е белязана  и по някакъв начин се усеща...

   Готови съвети не мисля да ти давам! Виж, въпроси можеш да ми задаваш!

   Ще ти отговарям рано сутрин, на изгрев слънце. Мадрид на зазоряване е хладен и свеж и в най-горещите месеци. Най-хубавото време за правене на  любов за мъдреците. За дървените философи остават интернет разговорите  по  темата.

    Вече заставам сериозна и те слушам с двете уши! Обещавам!

    %

   МОЖЕШ ЛИ ДА РАЗБЕРЕШ КОЛКО ЩЕ ТРАЕ ЕДНА ВРЪЗКА ПО ТОВА, КАК Е ЗАПОЧНАЛА?

   Аз лично от моя нищожен опит смятам, че не ! В противен случай адвокатите по бракоразводните дела щяха да станат излишни. А и те трябва да хранят семейства, нали? Ако, разбира се, междувременно не са се развели!

   Не, сериозна съм! И...малко тъжна. Защото, като чета как е изразил чувствата си твоят азорски делфин, си спомням за може би най -трогателното обяснение в любов, което някога съм видяла и чула!

   Не съм го взела от някой екран или страница! Дадоха ми го моите неизвестни, незабележими родители...

   Работници от селски произход, двамата бяха научени повече на труд, отколкото на прояви на нежност. Не ги чух да повтарят ”обичам те”, не видях целувки за „добро утро” и „лека нощ”. Видях друго, което ми се иска да ти разкажа тук и сега.

   Бях на двадесет и една години, когато внезапно почина моя съученичка, най-близката ми приятелка. Който е изживял тази трагедия,/да пази Господ!/,знае за какво става въпрос, а на другите е по-добре да не се описва. Аз я споменавам само заради думите, които баща ми каза няколко дни след погребението пред майка ми и пред мен:

   - Голяма трагедия! Но все пак...СЕМЕЙСТВОТО остана!

   Двадесет години по-късно баща ми загина под колелата на бързащ автомобил. Моята майчица организира сама-самичка цялото погребение. Минути преди да пуснем ковчега в земята тя, която до тогава сновеше забързано, седна до главата на татко, погледа го няколко минути мълчаливо, целуна го по челото и каза само това:

   - Благодаря ти за всичко, мило мое другарче!

  След това се изправи и продължи суетнята около ритуала.

    - Хубаво е , че стана така, детето ми!- каза ми тя на четирийстия ден от смъртта му, когато аз вече бях в състояние да проведа смислен разговор.-Говорехме си преди с баща ти, че би било добре той да е първи. Да си го гледам до края и да си го изпратя като хората. А аз...аз мога и сама! За мен няма защо да се тревожите!

    И ние можем сами, Петкана!

   Аз усвоих прекрасно този урок след осем години емигрантска обезкорененост! Друго ме боли сега и за друго напрягам зачервените си очи пред екрана на лаптопа.

   За това, че и ти, и аз имаме дипломи от два университета, но никой в никоя аула не ни научи как да  накараме някого  да ни обича така, че...да пожелае да ни надживее! Или пък ние-него, защото, за проклятие или благослов, или за двете едновременно, сме ЖЕНИ.

   А ние, крехките създания, трябва да издържим, за да могат силните мъже , изправени до нас, да оцелеят!

   П.С. от Даскалица Пена:

   Не бягай от поредния час по щастие, сродна душице!

%

   Не съжалявам, че съм те разплакала с вчерашния  си мейл! Напротив-радвам се! Когато някой все още може да плаче така, това означава, че след това ще може още по-искрено да се смее!

   И за да минем на следващия, на смешния етап, веднага ще ти напиша разказа на една от моите български приятелки тук, в Мадрид , за нея и  мъжа на живота и. Ще ги нарека Росица и Найден,  само защото никой от моите познати не се казва така и няма да се черви от неудобство, ако някога прочетат долните редове.

   Когато побелелите и поочукани от живота Росица и   Найден се срещат преди  години, на двамата са потънали всички гемии , а и те самите са забили носове дълбоко в тинята. Причини? Ами, бившият /вече/ съпруг на Роси е заменил четиридесет годишната чистачка на офиси в Мадрид, която, между другото, със слугинските пари му е основала фирма за недвижими имоти, със двадесет и пет годишната секретарка в същата тази фирма. На свой ред мъжът, който сега е вечно ухилената  половинка на слънчевата чистачка, тогава ходи като бито куче, защото месеци преди срещата им изпраща на своята, вече безвъзвратно бивша съпруга,пари за самолетен билет София-Мадрид. Пестеливата женица обаче успява да купи два, един за себе си и друг-за любовника си и двете гълъбчета кацат на летището в  Барахас в един и същи ден.

   Мила, родна емигрантска картинка!

   -Бяхме в едно от кафетата до  църквата- разказа ми по-къкно Роси /За пояснение на живущите в далечния Краснодар, в Мадрид няма българска православна църква и българите посещават в неделя сутрин  службата в гръцката  /Събрахме се десетина човека, от които аз познавах двама-трима. На мен жив човек не ми се искаше да видя тогава, но Елена, съквартирантката, /Бог да я поживи!/ ми каза, че ако трябва , ще ме измъкне от квартирата за косите и аз, ща не ща, отидох.

   Та, седим си ние, всички други ядат, пият, говорят един през друг, само Найден седи  и вперил едни сини очи вмен през масата, ще ме глътне! Като се приготвихме да ставаме и да си вървим, той най- накрая отвори уста и, без да снема очи от мен, каза само това:

   -Или тръгваш с мен, или се хвърлям под първото метро! Сам в квартирата не влизам!

   Всички на масата замръзнаха. Само аз, сама не знам от къде ми дойде тази сила, изкипях като чайник:

   -Кой си ти бе? Какво си ме зяпнал? Сляп ли си, та не виждаш!..Косата ми побеляла, зъбите ми половината опадали!..Дали дом имам тук, дали работа, дали бъдеще!..Намерил си човека булка да си води!

   Нареждам аз, сълзите ми се търкалят по бузите като грах, много месеци ги бях събирала, тъкмо  време и място да се излеят! Така де, може ли магаре да види публика и да не си покаже пред нея магарията!

   По едно време, за да бъде шоуто ми съвсем на ниво,  съм бръкнала в мокрия си нос и съм  заровила  в него треперещи пръсти. Усетих се какви съм ги свършила чак когатоЕлена, /Бог да я поживи!, /се пресегна и ми измъкна ръката, да спра да се излагам пред хората!

   И ...тогава Найден направи нещо, което така ме залепи за него, че сега с трион да ни режат, не могат да ни разделят! Посегна, измъкна ръката ми от еленината и  пред всички...облиза пръста, който преди секунди беше в дупката!

   Сега знам за себе си едно:моята любов ухае не на рози, а на сополи! Но само да посмее някой да опита да ми я отнеме, ще го изям жив!

 %

   А, не! Това ти го написах да се посмееш, а не отново да рониш сълзички!

   Какво ще си помисли азорският делфин ? Че само като го видиш до теб и ти се доплаква!/хе, хе!/

   Превела си му случката  ли? Не знам дали е трябвало, какво ли си е  помислил  човекът за нас, българите!

   И той се е просълзил, казваш...И иска да знае какво става с тях по-нататък?..А, бе, момиче, вие  с този  делфин нямате  ли какво да правите , ами седите в този скайп и чакате някой друг да ви каже какво да стане по-нататък?

   Извинявай, шегата ми този път май  не излезе сполучлива!

   Ще ти кажа продължението на „сополивата " история, но , моля те , не го споделяй с Антонио! Че, колкото и да е смел този азорец, ще започне да се озърта и да се чуди в какво племе е попаднал!

   Отива Роси при Найден, под тържествения съпровод  на Елена . Няма тъпани и гайди, но двамата заживяват заедно, за да оживеят.

   На следващото лято пристигат на гости за месец  дъщерята на Найден и синът на Роси. Първия ден двамата младоци се скарват жестоко по между си, на третия ден се сдобряват, а на седмия казват , че не им трябват отделни стаи. Вече са   трета година в Мадрид, синчето им е на годинка и половина...Петимата юнаци са се сврели в две стаи и общо холче, в което, за капак, почти всяка събота спи някой гост.

   -И бабите искам да взема при мен.- каза ми Найден последния път, когато пихме кафе заедно. -За месец поне, да видят...Моята майка като че ли е по куражлия, би се наела , но на Роси не дава и дума да се изрече. С два байпаса е , не смее  да се качи на самолета...А да гледа два декара двор на село с мотиката не я е страх!

   Бившите съпрузи ли?

   И двамата често им  гостуват и пийват ракийка със „старите”. Било каквото било, вече са сватове,  внучето е общо, на всички...Само, че и двамата бивши ходят там  по сами. Тези, заради които те зарязаха „половинките“ си, съвсем скоро след това  зарязаха  тях.

                                                             ІV

%

   Искаше ми се тази вечер да си поговорим с Нейджъл, но него го няма в Лондон. Преди час ми изпрати съобщение, че тръгва с колата за Кембридж, където е омъжена по –малката му дъщеря. Не ми е посочил причина, но сигурно е основателна, щом е зарязал всичко и е тръгнал. До вчера беше, както се казва, на легло, лекарят изрично му беше забранил да шофира заради болния крак, а днес ...

   В целия свят родителите сме едни и същи! Като чуем гласа на малкото, дори това „малко” да си има няколко негови малки, тръгваме!

%

   Днес излязох рано, за да си купя една  диня, преди слънцето да е напекло . Съседката от осрещния апартамент беше решила да изведе рано кученцето поради същата причина.

  Трите дами влязохме заедно в асансьорната кабинка и се усмихнахме една на друга.

-Още един горещ ден!- подхвърлих аз и погалих топлото кълбо козина, увесило влажен език над  лапите.

-Мразя лятото!-изпъшка съседката.-Отпуските, внучетата, кучето...

   Отвори уста да ми разкаже всичко с подробности, но в това враме кабинката ни тръшна на приземния етаж, вратичката се отвори и , слава Богу, моята приятелка изтегли навън словоохотливата си стопанка.

   Мда...Знаех за промените на съседката. Онези, които неизбежно настъпват в жилището на всяка нормална, здрава още баба през лятната ваканция на внуците. Вярно, че целият етаж се тресеше от тях, но чак пък за това да намразва лятото?..

   На външната врата видяхме познатата, нехайна усмивка на Амалия, негърката, която от години чисти входовете на нашия блок. Зъбите и сякаш бяха станали два пъти по-бели на фона на  изгорялото  след едномесечния летен отпуск лице.

    Изпитах такова успокоение да видя отново нея, а не усърдното, пъргаво момиче, което я заместваше през това време, че се смаях със самата себе си. Една незначителна промяна, която очевАдно е била за добро, но колко трудно, да не кажа-невъзможно ми е било да я приема! А  бях готова да се присмея на съседката .

   Дали есента ни не идва, когато изгубим любовта си  към летните промени?

%

   Тази седмица явно съм на филосовска вълна. Сигурно, защото Нейджъл все още го няма. Очаквах днес да видя отново червения му,  раздърпан пуловер , но получих съобщение на GSM  a, че е попаднал в задръстване. Докато допълзи до дома си, аз вече ще съм заспала.

   Хапвам още малко диня и изключвам лаптопа.Чувствувам се като изцеден лимон. Искам само да си легна и да не мисля за нищо поне до сутринта.

   Пс Слайдшоуто, което ти изпратих, получих от един италиански приятел. Странно, италианец да направи такова красиво нещо за московското метро, с такова чувство за изящното и с такава любов! Гледаш и ти си иска да хванеш самолета за Москва и да се насладиш лично на всяка от метростанциите!

   Подозирам, че екскурзоводката му има пръст в тази работа! /Хе, хе!/

   Изпратих я и на Нейджъл с въпроса виждал ли е някъде по света толкова красиво метро, като толкова знае! Няма да се учудя, обаче, ако той познава това място по добре и от италианеца! Този джентълмен не си е пил чая eдинствено  на Антарктида! Сигурно защото не обича чай с лед

   Покажи я и на Антонио, щом искаш. Попитай го дали е бил там, ако не е-ето удобен повод да отидете .Тъкмо ще видите жилището на сестрата на Светочка , където от другия месец ще живеят децата на моето фарче.

   Колко ми липсва то сега ,Господи!!!

   Колко ми липсва!

    %

   Така значи!.. Попита Антонио дали е бил в Москва, след това-в кои страни е бил, кога, с кого, как, докато накрая стигнахте до сватбеното му пътеществие във Венеция.

   Моите поздравления ! Не се учудвам, че не си могла да заспиш дори с Валериан!

   Защо караш делфина да наднича в миналото си, Петкана? Какво търсиш там и  караш и мен да надничам през ключалката? Нали ти е  ясно, че каквото и да откриеш, то няма да е твое? Най много някой екзотичен женски парфюм да бръкне в ноздрите на любопитния ти нос и да кихаш от него до болка!

   Ти знаеше за Светочка, за нейните чувства. Не можеше да не знаеш и за анонимната любима на Антонио,защото той ронеше сълзи за нея във всеки втори мейл. Логично е да се предположи, че преди него е имало и много други, нали? Той не е на петнадесет години, а и ние станахме на три пъти по толкова!

   Защо подскачаш като ужилена?

   Написах ти горните редове само , за да ти припомня, че имаме по-малко години пред очите си, от колкото-зад гърба си.

 И тъй като отново влязох в ролята на Даскалица Пена, ще ти напиша и това:

   Нямаме време да се въртим напред назад като пумпали и да  надничаме в чужди тетрадки, момиче! Звънецът всеки момент може да бие и нашият час да свърши!    Поредният час по щастие.