Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът приседна до него и го заговори:
       - Защо си тъжен?
       - Аз няма за какво да живея! Пропилях всичко! Разбих сърцата на толкова жени, които ме обичаха, загубих вярата в приятелите си... Останаха ми само парите, с които сега се утешавам като се отдавам на порока! - едва проплака мъжът и пепел от пурата му падна в чашата.
       - Ще те напраявя щастлив - аз съм ангел! Прекарай нощта с мен.
... И той я прекара...
        На сутринта ангелът се събуди, не намери тъжния красавец, а само червена роза и бележка. Зачете я:
    "Прости ми, красавице моя! Мислех, че мога да се променя, но съм грешал. Твоята навинност ме привлече и ми припомни стария живот. Аз отново съм същият. Не ме търси - беше само една прекрасна нощ. Вземи чашата с ангел, за да си спомняш за мен, когато се върнеш в твоето царство! Сбогом..."
От очите й покапа сълза. Тя се бе влюбила и бе изоставена. Разбра защо хората плачат. Сега и нейното сърце бе разбито. Предаде себе си и реши никога да не се върне на небето, а да се слее с вечната мъка на хората. Взе чашата и изпи до капка уискито. Запали и допуши пурата, която предишната вечер бе докосвала устните на любимия й...
         Тя стана негово копие. Нараняваше всеки, дръзнал да я заобича... Една вечер друг ангел слезе, за да потърси красива земна жена. И точно преди да отлети я зърна - ангела, който остана завинаги на земята. Заговори я:
        - Защо си нещастна?...
 На сутринта до себе си намери бележка и роза... Надигна чашата и допуши пурата, по която още имаше от нейното червило. Сля се със земната мъка и никога не се завърна на небето...
         Два ангела никога не се завърнаха в небесното царство. Бяха вкусили любовта и чак сега разбраха... На чашата с уиски имаше ангел, за да покаже, че те са единствените същества, живеещи щастливо и все пак в чашата падаше пепел от пурата... Показваше, че дори ангелите могат да страдат и да обичат истински...