Това е разказ. За мен, моя живот... и едно бурканче. Бурканче, от онези, които баба използваше за конфитюр наесен, с изкривена капачка и изпълнено със смисъл. Едно забравено в стария шкаф бурканче, което криеше аромата на едно отминало детство...
Наскоро съвсем случайно го намерих, без дори да съм го търсила. Един следобед ми се наложи да се кача до стаята на баба, за да занеса на мама желаните подправки. Намерих каквото ми трябваше и изведнъж видях в дъното на шкафа бурканче, което очевидно не беше пълно с подправки, а с нещо друго. Любопитството ми надделя и реших да проверя какво има в него. Каква беше изненадата ми, когато го отворих и усетих аромата... Една мисъл проблесна в съзнанието ми като гръм от ясно небе - това бе МОЕТО бурканче! В него бях събирала всичко, което смятах за важно... по време на игри, малки неща, с огромно за мен значение. Времето просто спря и всичко ми мина като на лента...
Счупена на две мидичка и малко пясък... Спомням си. Беше юли - точно преди да тръгна ...