Австрийците и виното

Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита виното. И то не какво да е вино, а такова местно производство. Не че на австрийския пазар няма вино от целия свят – Австралия, Калифорния, Испания, Италия, Франция и откъде ли още не. Австрийците обичат и ценят виното и са изработили свой собствен вкус. Предпочитат се младите бели и червени вина, сухи, с богат плодов аромат. По традиция в Австрия вината не се остават да отлежат. Местните сортове не са богати на киселини, които да облагородяват виното при стареенето му. Затова реколтата трябва да се изпива до следващия сезон. В това има и дълбоко икономически предпоставки – по този начин цената на виното се запазва сравнително ниска и осигурява бърз оборот на вложените капитали.          

Надали има друга държава в Европа, която, от средата на 80-те години насам, толкова много да е променила отношението си към винопроизводството и така рязко да е покачила качеството на вината си, както Австрия. И въпреки това, повечето потребители по света, и особено ние, българите, нямат почти никаква представа какъв е вкуса на австрийското вино или още по-лошо – убедени са, че австрийското вино трябва да е нещо сладко, не особено добро и приличащо на немското. В действителност тук може да опитате невероятно интензивни, чисти и сухи бели вина, както и добри червени. В технологично отношение австрийските вина са на световно равнище. Качеството на продукта се поддържа постоянно през годините.         

Традицията да се консумира младо вино, а и изобщо да се произвежда вино, датира от средновековието. Цели райони, отделни владетели, манастири засаждат свои лозя и произвеждат вино не само за себе си, но и за пазара. Голямото предлагане води до това, че се създават специални заведения за продажбата на вино, т.н. „хойреге”. Бурното им разпространение принуждава властта да приложи императорски закон върху дейността им. Така например и до ден днешен „хойреге” не може да бъде затворено, ако в избата има все още вино. За това ви ориентира специален запален фенер над входа. Тогава може да позвъните и съдържателят е длъжен да ви обслужи, независимо колко е часът. Едновременно с това обаче законът ограничава работата на заведението до 300 дни годишно. Това се е въвело, за да може собственикът да прибере гроздовата реколта и да произведе новото вино. „Хойреге” няма право да продава чуждо вино, а само собствено производство. В противен случай попада под разпоредбите на друг закон. Продажбата на собствено вино в продължение на първите няколко седмици е освободено от всякакви данъци. Съгласно новите насоки на Европейския съюз виното не се облага с акциз. Това се прави, за да се насърчи консумацията му и се ограничи употребата на твърд алкохол. На много места в Австрия се вари ракия – сливова, крушова, черешова... Виена е един от малкото градове, в който има музей на ракията. В него може да опитате десетки вида ракии и да си закупите от тях. Цените обаче на твърдия алкохол са високи. Австрия прилага едни от най-високите ставки за акциз върху концентратите. Всичко това води към налагане употребата на нискоалкохолни питиета – бира и особено вино. През есента, по време на реколтата, се предлагат какви ли не гроздови напитки – шира, лудо вино, нестабилизирано младо вино, греяно вино, смес на вино с газирана вода или ябълков сок... Традиционната почерпка след всяко мероприятие, било конференция, концерт или спектакъл, задължително включва чаша червено или бяло вино.

Многобройни са празниците на виното тук. Само в околностите на Виена, в Долна Австрия, в т.н. район „Квартал на виното”, има над 200 празника, които са придружени с дегустации, тържества и награди за победителите. Цяла есен има туристически маршрути по пътя на виното. Можете да се включите в гроздобер, да посетите винарна или просто да се разходите между лозята. Навсякъде имате възможност да си купите наливно или бутилирано вино от всеки производител. И то ще бъде с добро качество и със съответния етикет. Ще ви дадат диплянка за традициите на марката и ще ви поканят да дойдете пак. Ключовите думи при производството на вино са качество и постоянство. Въпреки че страната няма климатичните дадености на България – много слънце и сухо време късно наесен, спомагащи за високото захарно съдържание и аромат на гроздето, австрийците са развили умения и технологии за производство на качествени вина. И поддържат това високо качество през годините. Наистина, вината тук често се нуждаят от допълнително озахаряване и ако изпиете повечко, главоболието ви е гарантирано.