Най-голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека, преди всичко от нашия "И" клас се вдигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака, на гарата валя сняг на най-големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, псуваше на всяка втора дума, "копеле, ще си изкараме много гот". Думата копеле не слизаше от устата му.
В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор бе да ни настанят. Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата, в която работя, е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен, че бе на партера.
От цялото прекарване вечерите бяха най-свежото нещо от уикенда. Първо "Света гора", елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и днес. Ние пък изтървахме местата около масата, снимката показва цялата група. Емо Манев, Красимир Марков, ...