Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в екип двамката. Пари да падат. Бачкаме си, хем не ни пече слънцето отвънка, хем сме на хладно в къщата, хем музиката дъни, хем ни хранят и… бира има. Сичко е идеал Петров дето се вика. Тарифите ни са малко евтини, ама кво да се прави. И хората немат пари. Да не стоим айляк. Тамън залепихме стената с плочките и домакинята ни вика да хапнем на обед. Измихме си ръцете и с Дечката се настаняваме в кухничката. Къщата е пълна с дечурлига. Бягат, крещят, реват… Ужас, братко…Преброих седем парчета. Най-голямата е Данчето, като я гледам има-няма 14 години. Хубавичка е. Кротка изглежда, с едни ококорени очички, лъскави като бръмбарчета. Косата и вдигната с един цветен ластик на куйрук. Облечена е в една ...