di_t
139 результатов
Ела при мен,
без излишен грим,
без устни начервени.
Ела при мен.
Ела и целуни ...
  74 
Автомобилът ръмжи и се катери по неравния път. Високи дървета ограждат скали и урви. Минаваме завой след завой, бавно като мравки продължаваме все по-нагоре и нагоре. Небето синее лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Въздухът е кристално чист и аз отварям прозореца. Мирише на бор и ела, на мащерка ...
  249  24 
Вчера изведоха Маги. Къде ли е сега? Втори ден стоя тук. Няма изход…
Дорис лежеше на матрака и гледаше в тавана. Мазилката се ронеше от влага и мухъл. Голата крушка светеше денонощно. Подлудяваше я. Нямаше дневна светлина. Нямаше прозорец. Въздухът беше застоял и противен. Все още не бяха я докосвал ...
  102 
Изведоха Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.
След два ч ...
  201 
Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...
  153 
Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...
  173 
Когато ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...
  202 
Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
  246  14 
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
  262  11 
Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
  267  11 
- Здравей, Рей!
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха. ...
  291  14 
Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...
  294 
Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
  302  13 
Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
  248 
Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
  346 
Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се ...
  186  10 
- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до ни ...
  190 
Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обр ...
  187 
Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, ...
  266  20 
Качих се в огромната спалня и изтрещях вратата. Бях много ядосана. Нервно закрачих напред – назад из стаята. После седнах на леглото. Започнах да мисля.
Вярвах в мечтите си за хубав живот, постигнах ги, а сега ако не направя нещо, щяха да се пръснат като сапунен мехур.
Прасссс…и край. Хиляди парченц ...
  225 
…………………………….
Пет години по- късно
Живеех в къщата на Майкъл, в едно имение, зад който започваше гора от високи брястове и чинари, а завършваше до водите на красиво езеро. Имението имаше двеста декара земя, включваща поляни, храсти и скали. Релефът беше разнообразен и красив, завършващ с частен кей в ...
  257  11 
Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...
  261  15 
Хвърлях поглед към часовника на стената, а стрелките лениво се местеха. Бях нетърпелива да свърши седмицата. Омръзнало ми беше да дремя тук. Бюрото ми беше още отрупано с документи. На всеки лист написвах номенклатурния код на стоката с химикал, а после набирах информацията в програмата. Бях доста р ...
  252  11 
Пристигнах в кампуса след два часа пътуване с влака. В купето се поуспокоих и тракането на влака по релсите ме унесе.Трябваше да приема живота такъв, какъвто става. С голямата промяна от днес. Колкото и да ритах срещу съдбата, нямаше полза. Като го проумях това, започна да ми олеква. Затворих очи. З ...
  216 
Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглежда ...
  237 
Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, ...
  246  11 
Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...
  311  12 
Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...
  248  14 
Сумракът се развиделяваше и отстъпваше мястото си на новият ден. Слънцето бавно изплуваше на хоризонта, но закривано от едри, кълбести облаци ту се скриваше, ту излизаше пред тях. Пролетта започна плахо тази година. Февруарският студ дълго държеше в шепите си селото и не се предаваше. Фуча Малък Сеч ...
  304  12 
Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...
  373 
Отключвам вратата и каня Алисън да влезе. Апартаментът ми не е голям, но си го харесвам. Гледам да не мърся много, но в сряда идва една мексиканка да чисти основно. Плащам и колкото каже, а понякога ми оставя и храна.
Вече успяхме да се запознаем в асансьора. Тя пристъпя бавно и се озърта. От дълъг ...
  193 
Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...
  205 
Отпивах от студената бира и гледах с едно око към вратата. Чаках Емили да се появи както се бяхме разбрали, но тя още я нямаше. Седях в едно от сепаретата, защото исках да сме усамотени, а не някакви бърборковци да надават ухо и да попиват всяка една дума.
А, ето красавицата пристига. Беше се издока ...
  166 
И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...
  234 
Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...
  285 
Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
  243 
Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...
  323  12 
Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...
  268 
Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...
  453  23 
Мартин Браун бавно се отправи към столовата. Чуваха се гласове, подрънкване на посуда и по носа го удари миризмата на пържен лук и месо. Беше гладен, но не очакваше яденето да е вкусно. Тук, в пандиза никога нямаше хубава храна. Както в болничен лазарет е - набързо приготвена храна, гадна и еднообра ...
  448  17 
Предложения
: ??:??