di_t
233 результатов
Ленка седна на крайчеца на нара. Мангалът беше запален, но малката килия беше като ледник. Разпери студените си длани около мангала, за да се стопли. Беше изморена. Душата й се беше свила като на пребито птиче. Вината и мъката й я пробождаха, а сърцето й тупаше силно от притеснение. Дали след като р ...
  153 
Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежи ...
  175 
  160 
Нур се луташе из гората и когато видя под една ела тези големи бели гъби, усмивка се разля по сериозното й лице.
Наведе се и откъсна гъбите, подържа ги в ръце и ги пусна в торбата.
Вече си представяше как ще ги сварят и похапнат с баба си Фатме.
Белият вятър издуха преспите и пролетта настъпи бързо ...
  349  14 
Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...
  255 
На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
  195  10 
Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха ...
  271 
Когато по напечения път се вдигна прахоляк и се чу топуркане на колелета, Симо впери очи. Каруцата се показа и скоро се заклатушка надолу. Скочи Симо, бързо замаха и се развика за помощ.
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнинат ...
  266 
Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...
  785 
Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...
  305  11 
Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...
  411 
Баба Данка заля с вряла вода и оскуба кокошката. Изчисти я добре, изми я и я опърли с няколко завити на фитил вестници. Седна на пейката да си почине, почти разтреперана, защото краката й вече не я държаха, а слънцето напичаше, макар да не беше повече от десет часа сутринта. Потта се стичаше по лице ...
  886  21 
„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...
  373  16 
Детето се роди след десетина часа и много измъчи Вела. Болките не стихваха. Първо надаваше силни викове, после уморена и разтреперана от ужасната пулсираща болка се сви на одъра и скимтеше като ранено животинче. Гърлото й се продра от крясъци, въртеше очите си като полудяла. Мислеше, че умира. Накра ...
  551  15 
Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...
  727  10 
Днес беше горещ ден. Юлското слънце беше се спряло високо в синьото небе и хвърляше жар още от сутринта. Птиците се бяха свили в клоните на дърветата и търсеха сянка от зноя.
Данчо, баба Кера и мъжът й Стоян се качиха в каруцата и Данчо подкара конете към съседното село.
Там бяха разтворили портата ...
  798  14 
Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...
  463  10 
Пролетта помете зимата и студа като с вълшебна пръчка. Бликнаха ручеи и потоци, реките зашумяха с бистри води по склоновете на планината. Зеленото обагри дърветата, а синевата небето. Слънцето препичаше силно, а ветровете отстъпиха и се скриха в дъбравите. Пролетта разпука всички пъпки, пристигна цв ...
  741  11 
- Шътттт…чибааа…
Една смугла девойка излезе и разкара кучето. Завърза го за единственото дърво в двора им. Беше стройно момиче, с черна лъскава коса, сплетена на две плитки, шарени шалвари и тъмен елек. Очите й бяха сиви и мрачни. Огледа ме изненадано. После се спря срещу мен и зачака да види какво ...
  572  11 
Когато Султана отвори фурната в чаршията, много хора я гледаха с присмех. Де се е чуло и видяло, насред дюкяните с мъже - майстори да се пръкне и дюкян на жена… Еснафът няма ли думата? – чудеха и се маеха мъжете…
Гледаха я отдалече скептично, а иначе с любопитство надничаха какво става. А тя, Султан ...
  1125  11  34 
Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...
  1012  44 
Когато моята Стоянка почина бях на четирдесет и пет. Стана толкова изведнъж, че не можех да го проумея. Здрава, весела, жизнена и за месец си отиде. Нямахме дечица и останах сам в голямата къща на два ката. Дните лениво се влачиха като стадо мързеливи биволици. Изминаха три месеца от смъртта й, но а ...
  770  14 
Днес имаше само едно бебе, Ленчето и аз. Стояхме на столчетата и чакахме. В джоба имах едно червено топче от пластелин и го стисках здраво. Пръстите ми бяха влажни, не ми се говореше, а Ленчето не спираше да бърбори.
Ох, дали ще ме вземе някой… този път… – мислех си аз.
Снощи ми беше студено. Завих ...
  463  14 
Милена натискаше педала на машината и бързаше да изкара нормата за деня. Чаршафите се трупаха до нея на масата. Раменете й се сковаваха, а очите й се изморяваха от взиране в тигела. Главата й се надуваше от шума на машините и от виковете на жените. Те на висок глас се кискаха и говореха една с друга ...
  844  22 
- Да…така е…светът е малък…В почивка ли сте? – попита момичето.
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина. ...
  398  14 
Симо гледаше календара. Дните отлитаха бързо като облаци. До няколко дни щеше да завърши даскалото и предстоеше абитуриентският бал. Всички се вълнуваха, особено девойките от класа им. Бяха полудели по рокли и аксесоари. Големи лигли - мислеше си Симо.
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ...
  355  12 
Симеон влезе в класната стая и усети как приказките замряха още с появяването му. Вървеше с наведена глава и нямаше нищо напротив да се прави на невидим. Седна на чина си и извади една тетрадка по "всичкология" и химикал. Заигра се с химикала и го въртеше нервно из пръстите си. После взе да го щрака ...
  521 
Симеон излезе бързо от банята, избърса се и се обличаше, когато телефонът му запя. Погледна екрана, но го остави. После пак проехтя мелодията.
Охх…пак ли… - намръщи лице.
Лили беше досадна като муха. От онези най - досадните… конските.
- Еййй, ти защо не вдигаш… - започна го тя.
- Виж…разбрахме се, ...
  554  13 
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
  833  24 
Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...
  438  13 
Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...
  560  13 
Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...
  827  10  16 
Мъглата бавно пълзеше по билото на планината. Млечно бяла и плътна като невестинско було. Синият връх все още се виждаше висок и недостъпен над скалите. Орли се въртяха там и крилете им се разперваха над урвите. Зад върха грееше слънцето като огромна златна тепсия.
Продан вървеше със стадото си и оч ...
  824  16 
- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...
  1246  13  40 
Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...
  499  20 
Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...
  565  16 
Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крач ...
  713  18 
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
  949  13  26 
Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
  883  25 
В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...
  959  22 
Предложения
: ??:??