Дарт Вейдър се взря в Люк Скайуокър, доколкото можеше да се взре през маската и рече:
– Аз съм твоят баща! – Люк го изгледа невярващо.
– Не… Не! Това не е вярно! Това е невъзможно! – извика той, опитвайки се да се задържи с една ръка над дълбоката бездна, която бе под краката му.
– Погледни дълбоко в чувствате си и ще разбереш, че това е истина.
– НЕ-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е!!! – изкрещя Люк, след което млъкна. – Верно?!
– Ми да! Това е съдбата ти, синко. Можем да управляваме галактиката като баща и син.
– А императора?
– Ще го пенсионираме. И без това му е време. Какво ще кажеш? – Люк се замисли. Защо да отказва такова предложение? Очертаваха се нови хоризонти пред кариерата му.
– Ами добре тогава. Приемам! – в този миг ръката му се изплъзна от захвата и с вик полетя надолу. Погледът му се замъгли, след което всичко стана черно. От тъмнината изплуваха ярки фосфоресциращи искрици, които премигваха бясно в хаотичен танц. Съзнанието му сякаш се завъртя на триста и шейсет градуса, когато…

•     •     •

Момчето въртеше бясно педалите, а извънземното, което бе в коша пред кормилото му, се клатушкаше под одеялото, с което бе покрито и издаваше гърлени звуци. Верните приятели на момчето ги следваха неотлъчно с техните велосипеди. На метри зад тях търчаха десетина полицаи, които се опитваха да ги хванат.
– E.T. go home! E.T. go home! – повтаряше извънземното и ръмжеше тихичко.
– Да, това го разбрах вече! – отвърна задъхано момчето. – А защо не направиш нещо, за да ни измъкнеш от тази ситуация? Какво си такова извънземно? Само мрънкаш… О, не! Отпред има барикада! – и в действителност на пътя пред тях имаше паркирани няколко полицейски коли, които им препречваха пътя. Тогава извънземното изпъна напред светещ пръст и велосипедите на момчетата се отлепиха от земята. Полетяха във въздуха, преодолявайки препятствието. Издигнаха се нависоко, летейки над къщи, улици и хора.
– Ехааа! Супер! – възкликна момчето. – Браво, извънземно! За това говорех! … Извънземно? Чуваш ли ме? Защо не помръдваш? Изръмжи нещо! – изпод одеялото, където бе извънземното се разнесе ритмично хъркане. – Ма ти да не заспа?! – не можа да повярва момчето. Летящата компания започна плавно и стремглаво да се спуска надолу.
– Ей, какво става?! – развикаха се момчетата.
– Извънземно, събуди се! Ще се разбием! – изкрещя момчето. – Трябва да… – в този миг изпречил се пред тях уличен стълб прекрати полета на момчето. Експлозия от безброй искри и разноцветни сияйни ивици изпълни чернотата пред погледа му. Образуваха се всевъзможни форми, които бързо преливаха в други. Тази динамична и заплетена игра на светлина и мрак изведнъж придоби форми и пред него се разкри…

•     •     •

Балрогът замахна с огнения си меч към Гандалф сред облак от пламъци и пушек. Мечът му срещна мощната магия на жезъла, която го спря със силен трясък и го унищожи. Експлозия от огън и ярка бяла светлина озари за миг тесния каменен мост, върху който стоеше магьосникът. Демонът изрева оглушително от гняв и ярост.
– Върни се обратно в сенките! – процеди Гандалф, държейки пред себе си жезъл и меч. Балрогът пристъпи напред и замахна с огнен камшик.
– Ти не ще преминеш! – извика магьосникът и удари сияещия жезъл в камъка под краката си. Ударът отекна в огромната подземна зала и достигна до най-далечните кътчета в недрата на Мория. Балрогът се спря и го изгледа косо.
– Не мислиш ли, че си малко нагъл? – попита той. – Идваш в моя дом без покана и ми държиш сметка откъде да мина и откъде не!
– Това не е твой дом, пламък на Удун! Мория е изконен дом на джуджетата.
– Беше дом на джуджетата. – поправи го демонът. – Сега аз живея тук. А вие сте някакви нежелани натрапници, които… Всъщност защо въобще продължавам да те слушам? – демонът направи крачка назад, след което тропна с огнен крак о моста. Той се пропука и разпадна на големи каменни късове. Магьосникът изгуби почва под краката си и полетя надолу.
– Гандаааалф! – извика отчаяно Фродо, който бе от другата страна на срутващия се мост. Гандалф стремглаво пропадаше в мрака. Ушите му пищяха с ужасен резонанс. За части от секундата пред очите му прелетяха безформени светлини. Сетивата му се сляха в едно и тогава…

•     •     •

– Виждам мъртви хора! – прошепна момчето с влажни очи.
– В сънищата си? – попита д-р Кроу. Момчето поклати глава. – Докато си буден? – момчето кимна уплашено. – Мъртви хора в гробове? В ковчези?
– Не, в джакузи с коктейл в ръка! – сопна се момчето. – Какво толкова не разбра? Мъртъв като мъртъв. Ти би трябвало да знаеш най-добре.
– Какво искаш да кажеш?
– Да не искаш да ми кажеш, че не знаеш, че си мъртъв? На луд ли се правиш?
– Как мога да съм мъртъв, когато седя срещу теб и разговаряме?
– Ами, ако по някаква неведома случайност имам дарба да виждам и чувам мъртъвци, както преди малко ти споделих и всъщност виждам, че си мъртъв, то ето как ти си мъртъв.
– Това как те кара да се чувстваш? – попита д-р Кроу и със заучено движение обхвана брадичката си с ръка, придавайки си вид, че събеседникът му разказва нещо много интересно.
– Тъпо. Писна ми вече! Хайде, отивай си! – нацупи се момчето. – Щом не ми вярваш погледни под шлифера си. – Психиатърът се засмя вътрешно, но професионализмът му не го издаде. За да изкопчи повече информация от това дете, все пак трябваше да играе по неговите правила, затова отметна леко шлифера си. Бе се приготвил да каже някаква благовидна шега по повод това, когато видя голямо кървавото петно на ризата си. В този миг осъзна истината, тежка като смъртта. Наистина бе мъртъв. Светът се завъртя пред очите му и всичко помръкна. От тъмата се появиха множество зелени числа, букви и символи, които се спускаха вертикално. Движеха се все по-бързо и тогава той потъна в светлината на едно от тях.

•     •     •

Гошо отвори очи и премигна объркано. Красивата мацка, с която се бе запознал преди… колко ли време беше минало? Мацката се усмихваше лъчезарно пред него, докато разкопчаваше ремъците на каската, която бе на главата му.
– Здравейте отново, г-н Добрев. Как се чувствате?
– Ами…
– Сега ще ви донесем чаша вода и аспирин ако случайно Ви боли главата. Благодарим Ви, че участвахте в проекта за Бета-тестване на Алтернативната Характеристика на Маргиналния Асиметричен Алгоритъм в Мултифилмовото Усещане, съкратено Б.А.Х.М.А.А.М.У. Вие бяхте участник от първо лице в зададената от нас комбинация от филми с алтернативно развитие, посредством аудио-визуални методи, прилагани директно върху централната Ви нервна система. Получавате ваучер на стойност 50 лв. в магазините в мола на Цариградско шосе и право на безплатен час при психиатър, ако в бъдеще изпитате някакви нежелани последствия от този експеримент. Как ви се стори той?
– Бахмааму…