Дарт Вейдър се взря в Люк Скайуокър, доколкото можеше да се взре през маската и рече:
– Аз съм твоят баща! – Люк го изгледа невярващо.
– Не… Не! Това не е вярно! Това е невъзможно! – извика той, опитвайки се да се задържи с една ръка над дълбоката бездна, която бе под краката му.
– Погледни дълбоко в чувствате си и ще разбереш, че това е истина.
– НЕ-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е!!! – изкрещя Люк, след което млъкна. – Верно?!
– Ми да! Това е съдбата ти, синко. Можем да управляваме галактиката като баща и син.
– А императора?
– Ще го пенсионираме. И без това му е време. Какво ще кажеш? – Люк се замисли. Защо да отказва такова предложение? Очертаваха се нови хоризонти пред кариерата му.
– Ами добре тогава. Приемам! – в този миг ръката му се изплъзна от захвата и с вик полетя надолу. Погледът му се замъгли, след което всичко стана черно. От тъмнината изплуваха ярки фосфоресциращи искрици, които премигваха бясно в хаотичен танц. Съзнанието му сякаш се завъртя на триста и шейсет градуса, когато…
• • •
Момч ...