Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуване.

Баба ми - баба Линка (на галено от Детелина) - беше ексцентрична жена със склонност към странното. Тя може и да изглеждаше слаба и крехка, но ме поздрави с мечешка прегръдка, която едва не ми счупи ребрата и след това веднага ми подаде кошница. 

  - Отиваме в гората да берем гъби! - заяви тя с блясък в очите.

Гората беше гъста, въздухът наситен с аромат на бор и пръст. Баба Линка се движеше с пъргавината на юноша, хвърляше се през храсталака и с радост посочваше различни гъби. 

  - Това е добро за супа. А това ще те накара да виждаш танцуващи кози. - каза тя, хвърляйки гъби в кошницата безразборно.

Случайно попаднахме на една поляна, където се бяха събрали група нейни съселяни. Оказа се, че е ежегодният Фестивал на гъбите. Имаше маси, отрупани с ястия от гъби, състезания за най-голяма гъба и особена игра, включваща участници със завързани очи, които се опитваха да разпознаят гъбите само по миризмата. Баба Линка, която не беше загубила в себе си състезателният дух на младо момиче, ме въвлече в битката.

Първо се включихме в състезанието за разпознаване на гъби. Аз, който нямам никаква представа за гъбите освен това, коя е безопасна за ядене, разчитах изцяло на неистовото шепнене на баба ми. Изненадващо спечелихме второ място, вероятно защото класираният на първо място наистина живееше в гората и си говореше с гъбите.

После дойде състезанието по танци. Оркестърът засвири оживено хоро и баба Лина настоя да се включа. Не бях играл хоро от ученическите си години, но ето ме, хванат сред въртящата се маса празнуващи, препъвайки се в краката си, докато се опитвах да поддържам ритъма. Баба танцуваше с грацията на лебед, а аз честно казано приличах на размятащ пипала октопод. Зрителите ликуваха, дали от съжаление, или от истинско удоволствие, не можах да преценя.

Когато слънцето започна да залязва, празникът отшумя и ние се затътрихме обратно към къщата на баба. По пътя тя извади от кошницата си бутилка домашна ракия. 

  - За да отпразнуваме нашата победа. - каза тя и ми подаде да си сръбна. Отпих глътка и огнената течност прогори гърлото ми, оставяйки ме да кашлям.

Вкъщи си приготвихме пиршество с гъби. Баба Линка, вечната майтапчийка, се погрижи да включи няколко от гъбите "танцуваща коза" в микса. След вечеря, докато седяхме на верандата, светът започна да блести и да се върти. Погледнах баба ми и я видях да се хили палаво. 

  - Казах ти, че на село е приключение. - каза тя.

Прекарахме нощта, кикотейки се и разказвайки си истории под звездното небе, гледайки как въображаеми, светещи кози подскачат из двора. Беше лятно приключение, което никога нямаше да забравя, перфектна комбинация от странно, комично и стоплящо сърцето. Баба Линка беше права.

Кой да предположи, че завръщането към корените може да се случи по толкова неочакван и възхитителен начин!